Христо Карастоянов ще е гост на Литературен салон "Spirt &Spirit" в клуб "Петното"
Писателят Христо Карастоянов ще е специален гост на Литературен салон "Spirt &Spirit" в клуб "Петното", като той ще се проведе дни преди Деня на народните будители, 1 ноември.
Литераторът Младен Влашки ще представи писателя тази вечер в 19 часа, като тема за разговор ще е съдбата на романа на Христо Карастоянов „Една и съща нощ“, издание на "Жанет 45".
Припомням, че романът се появи на пазара преди година и половина и за него Христо Карастоянов е отличен с две награди – "Дъбът на Пенчо" и Хеликон“.
В сряда със същата книга "Една и съща нощ" Христо Карастоянов ще гостува във Френската езикова гимназия в Пловдив за среща с ученици.
През ноември Христо Карастоянов ще представи „Една и съща нощ“ във Виена. Той ще чете на 05 ноември в Galerie Parterre, Salle 1 по покана Български културен институт „Дом Витгенщайн“ в рамките на Tagebuchwoche (седмица на биографичната книга).
Очакваме и премиерата на спектакъла „Гео“ по романа „Една и съща нощ“ в Народен театър „Иван Вазов“. Автор на сценичния текст и режисьор е Иван Добчев.
Романът "Една и съща нощ“ описва последните години на поета Гео Милев. И отношенията му с "извадения на светло" от писателя образ на анархиста Георги Шейтанов, оказал голямо влияние върху развитието на списание "Пламък" и който е една от противоречивите личности от началото на ХХ век. Сюжетът разказва за последните две години от живота и приятелството между Гео Милев и Георги Шейтанов.
Години след гибелта на двамата, Мила Гео Милева пише: Не ще преувелича, ако Ви призная даже, че мъката ми за Гео щеше да загуби много от горчивината си, ако Г. Ш. беше останал жив.
Кой е Георги Шейтанов? Увлича се по идеите на анархизма и през 1913 г. прави опит да запали Ямболския окръжен съд. След последвалия арест бяга от затвора и преминава в нелегалност, като напуска България. Пътешествията му го отвеждат в Румъния, Цариград, Палестина и Египет, установява се за известно време във Франция. След завръщането му в България сблъсъците му с полицията продължават, докато накрая е затворен първо в Пловдивския, а по-късно и в Софийския централен затвор. Шейтанов е един организаторите на затворническия бунт през януари 1917 г. След това бяга и заминава за Русия, където пише във вестник “Всемирная революция“.
Разочарован от развитието на революцията в руската страна, през октомври 1918 г. се завръща в България. Започва да обикаля различни градове и села в страната и да развива анархистическа дейност. През лятото на 1920 г. издава заедно с Георги С. Попов няколко броя на нелегалния вестник “Бунт“. През зимата на 1925 г. Шейтанов участва в убийството на видния сговорист и поддръжник на македонското дело професор Никола Милев, с което си навлича гнева на македонските организации и присъда от ВМРО.
След атентата в софийската катедрала "Света Неделя", Шейтанов и част от сподвижниците му бягат в опит да достигнат турската граница. Георги Шейтанов и Мариола Сиракова са арестувани край новозагорските села Коньово и Младово, откарани в Нова Загора, откъдето по-късно заедно с други задържани след априлските събития, под предлог, че ще бъдат заведени в София, за да бъдат съдени там, са закарани в околностите на гара Белово (Пловдивско), където са екзекутирани. Съществува и хипотезата, че Шейтанов е отвлечен и отведен в околностите на Горна Джумая (дн. Благоевград), където е съден и убит от хората на Ванче Михайлов заради връзките му с комунистическия деец и привърженик на лявото крило на ВМРО Димо Хаджидимов, както и заради участието му в убийството на проф. Милев.
Литературната дейност на Шейтанов е най-активна в годините, в които сътрудничи на списание „Пламък“ на Гео Милев. Поддържа тесни връзки с известните поети, писатели и интелектуалци на България по онова време, като Антон Страшимиров, Христо Ясенов, Николай Хрелков, Асен Златаров, Ламар и др. Като поддържа връзките си както с анархисти, така и с комунистически и земеделски дейци.
Безспорно е влиянието на Шейтанов върху Гео Милев и списание "Пламък", дори програмната статия на списанието "И свет во тме светится", дълги години приписвана на Гео Милев, звучи по-шейтановски. Някои изследователи считат, че част от парите, с които се е финансирало списанието, идват от нелегални анархисти.
Източник: bnr.bg
